Колко от приятелите ви вече са в чужбина? Не питам риторично. Пребройте ги. Повечето от нас могат да изредят поне пет имена, без да се замислят. Хора, които не са заминали, защото мечтаят за Лондон или Берлин. Заминали са, защото тук не виждаха как ще живеят нормално. Под „нормално“ нямам предвид богато и луксозно. Държава, в която заплатата ти зависи от това какво можеш, а не кого познаваш. В която полицията пази теб, а не някого от теб. В която съдът е съд. В която не се чудиш дали някой ден няма да се събудиш в страна, обърнала гръб на Европа. Това не е даденост. И точно сега е на изпит. Парламентът и правителството вече са в ръцете на хора, които не искат нищо да се променя. Президентът е последната институция, която може да ги спре: да върне закон, да сезира Конституционния съд, да каже публично „не“. Ако и тя отиде при тях, следващите пет години ще са изцяло техни. Пет години. Това е цялото ви следване. Или първата ви работа, първото ви жилище и решението дали да останете. На тези избори има кандидат, който не е от тяхната система. Андрей Гюров е икономист, доктор от Виенския университет. Беше подуправител на БНБ в годините, в които България влезе в еврозоната. Стана служебен премиер в момент, в който никой не искаше да поеме тази отговорност. Издигнат е от граждани, не от партия. Лесно е да кажеш „политиката не ме интересува“. Но тя се интересува от вас. Тя решава колко ще плащате наем, дали дипломата ви ще струва нещо и дали ще ви се наложи да си стягате куфара. Единственото, което не решава, е дали ще гласувате. Това е ваше. И една неудобна истина. От години младите гласуват най-малко от всички. Политиците го знаят и затова не правят нищо за вас: просто не идвате. Хората, които искат всичко да си остане същото, идват винаги. Организирано и без да пропуснат. Ако дойдем ние, сметката се обръща. Другата неделя отделете 15 минути. Вземете личната карта. Вземете и един приятел. Ако сте в чужбина, проверете къде е най-близката секция. Там също се гласува. Гюров. Кандев. Номер 4.